Среща ни
Среща ни
Безмилостна е,
всичко овърша сланата -
съблече и разхвърли листа и шума.
След нея хукна есенния вятър,
веявица пастелна е по друма.
Събира ги на купчини,
пилее, ...подгонва по асфалта.
А мислите ми надълбоко скупчени
извайват по лято ласкаво мечтата.
То ще дойде след раздялата
със болка нежна миналогодишна.
Очаквам тръпнеща и отмаляла
копнежа тих по цъфналите вишни.
Сега ли само далии сънувам
и крехки, бели хризантеми?
През есента на тебе се любувам,
а пролет среща ни във ново време.
© Мери Попинз All rights reserved.
