Среща уж с приятел,
а е непознат…
Случайно си се сблъскал,
в някакъв си чат.
На снимка си го виждал,
пише с интелект.
Щом ти е допаднал,
отвръщаш с някой ред.
На срещата е друго,
за нея се гласиш.
Ноктите лакираш,
лицето си красиш.
Срещаш се с приятел,
но е непознат.
Думите подбираш,
не е като в чат…
Лесно е пред компа,
с чорлава глава.
Пишеш си нехайно
поредните слова.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
