Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!...
Смутена тя, свенливо ме погледна,
с ръце прикри изящните бедра
и стори ми се, че пропадам в бездна
от чувства, и не мога да ги спра...
Пристъпваше божествено-прекрасна,
под стъпките ѝ никнеха цветя,
че Оня вятър даже се захласна, ...