Среща в лятна вечер
Една прекрасна, тиха вечер - лятна!
Ухае тя на топъл житен клас.
От тази вечер няма по-приятна
за среща с теб във тоя късен час.
А устните ти, като топъл хляб са
и думите ти- сладък липов мед.
Аз в тоз момент ужасно още сляп съм -
не виждам диска на луната блед.
А чувам само песен на щуреца,
на будна сова - сипкавият глас.
Усещам в мен, че вдига се живеца -
сега настъпва неговият час.
Твойте устни сладко да захапя
и да ти бръкна в пазвите добри.
И цяла нощ, като хляб да те нахапя
и пак да бъда гладен до зори...
© Никола Апостолов All rights reserved.
