29.05.2015 г., 19:08

Среща в лятна вечер

544 0 4

Една прекрасна, тиха вечер - лятна!

Ухае тя на топъл житен клас.

От тази вечер няма по-приятна

за среща с теб във тоя късен час.

 

А устните ти, като топъл хляб са

и думите ти- сладък липов мед.

Аз в тоз момент ужасно още сляп съм -

не виждам диска на луната блед.

 

А чувам само песен на щуреца,

на будна сова - сипкавият глас.

Усещам в мен, че вдига се живеца -

сега настъпва неговият час.

 

Твойте устни сладко да захапя

и да ти бръкна в пазвите добри.

И цяла нощ, като хляб да те нахапя

и пак да бъда гладен  до зори...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за хубавите отзиви и оценките!
    Благодарен съм ви за подкрепата!Желая ви хубави събота и неделя!
    Поздрави от мен!
  • Любов - като мед и хляб.
    Хубаво!
  • Много сполучливо стихо, Никола! Особено финалния куплет.
    Удоволствие е да чета вълшебния ти стих! Поздравление и
    приятна събота и неделя!
  • Чудесно е казано за устните и за пазвата, Никола! Страстта ти приляга.
    Приятно съм изненадан от начина, по който е поднесена.

    Поздрав и хубав уикенд!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...