Тези празници вечно пристигат при мене с унило сърце,
както мравешки хор подир гнило синапено зърно.
И какво да направя, освен да повдигна жестоки ръце,
и не сламки, греди във окото си с гняв да изтръгна.
Аз така и не сварих да купя навреме за свойта жена
златен пръстен и гривна. И брошка на старо, елече.
Тя сега е далеч. А гласът й звъня ли, звъня ли, звъня
и на мрачния ъгъл в душата ми клета се свлече.
И пропуснах за час да притуля на мама очите добри.
Но нали, щом си тръгвала шепнела моето име,
че тя дълго го кри в свойта пазва, въздълго го кри,
както малко момиче - врабче, наранено сред зиме. ...