Срещу бурята
Медоносно се сипят въпросите!
Как, защо, кога и къде...
се препънах по - пътя си стръмен.
А сега в мене отекват тревожно,
накъде, накъде се запъти - кажи ...
Не разбирам от рими а в душата боли
от незаписани в тъмното стихове...
А сега накъде...разголих душата си
и не търся лесния път а все така
вървя срещу бурята, рани ма и плаха.
Затова изтъках воал от звезди
и ще наметна душата си бяла...
Медоносно се сипят въпросите
и разравям до болка тишината
която в мене вали и тъй бързо
се изнизват без цени - минутите!
Изправям се... и смело вървя,
срещу бурята която в мен самата
бушува и някъде там в мен се прокрадват
още толкова много без цени минути...
© Катя All rights reserved.
