Срив
Отрази се в мечтите несбъдване.
Слезе във гърло. Души!
Разширени зеници свистяха до пръсване.
Сърцето конвулсно навътре се сви.
Приклекнах. Тежеше ми болката.
Влетяла свирепо в открити очи.
Два силуета в мен се набодоха.
Въздухът взе в дробове да горчи.
Прималя ми. Сгъстиха се мислите.
Буреносно събраха се в морна глава.
Живяхме щастливи. Нали се обичахме?
А доволно държеше те чужда ръка.
И вървяхте двамина по нашите пътища.
Вероятно и с нашите (тайни) мечти.
Зажадняла ли беше за чуждо обичане?
Зажадняла ли беше? Ужасно боли.
Тротоарът тогава превърна се в гробища.
Щръкнали кръстове в черната кал.
Изневярата тихо венеца положи ми.
Външно дишах, вътре бях умрял.
© Деян Димитров All rights reserved.
