… И недовижда в битието разлигавената паплач
где сбира дрипите си нищета сред изкуствени камбанарии.
А те - създадени да бият с гласа на наложена вяра,
отекват със звън само в измислени чужди реликви.
Под купола нейде се сбра стадо безгласно.
Понечи да блее със звук, но му бе казано властно,
че всяка трела из тези гърла що излезе, дан ще даде
на тоз, който днес коли и беси.
И църквата в тоя миг пак овехтя скоропостижно.
Не мина и ден и оня, що заповяда вчера,
сега поиска да му бъде викано „ближен”.
И стадото глас нададе да следва господарската воля,
сякаш не по неволя до вчера слуша да мълчи, да не говори.
Сега да мълчи беше тъй редно, но то се надяваше
на нещо сякаш последно. Израз на слабост
в действия мудни, безлични. Стадо без радост,
стадо без пастирските притчи.
Посветено на държавната машина МВР.
© Криста All rights reserved.