Mar 23, 2007, 9:16 AM

Станка и Пенка тръгнали на седенка

  Poetry
1.4K 0 5

Станка и Пенка тръгнали на седенка.

Вървели, вървели,

па поспрели под една дебела сенкя.

Заболели ги краката,

напекло ги слънце по главата,

полегнали под дъбрави

и взели, че заспали.

На седенката хоро се извило

и селото игриво

поиграло на воля,

а момите са на отмора.

Па като се събудили,

све били унили,

седенката свършила, разбрали,

момите сгледата изтървали.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Значи те направили като Тодорка! И тя тръгнала по природата, пък решила да полегне! От нейната партия ще да са тез двете моми!
  • Горките те.

    Поздрав и усмивка.
  • Станка и Пенка щом са ги заболели краката, само са некои стари моми...милите.
  • ха ха ха
  • Поздрави от моите 105 на твоите 40...
    Обаче нещо не ми се вързва стихотворението ти. Няма логика...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...