Nov 29, 2011, 6:53 PM

Стара 

  Poetry » Other
1635 1 39

С овехтели без вятър криле,

като прилеп, увиснал във нищото,

пуша пак самота в наргиле

и изпивам до грам стогодишното.

 

Аз съм стара за мъж като теб,

всички други отдавна избягаха.

Любовта ми е долен вертеп,

че мечтите със кой ли не лягаха...

 

Пожълтели са дните без дом -

аз не помня и колко са минали.

Някой влезе в сърцето със взлом,

оттогава кръвта е застинала.

 

Твърде млад и красив си за мен,

сива пепел по вените стича се.

Знай, че погледът мъртво-зелен

казва много, но не и "Обичам те!".

 

Аз съм стара и скучна жена,

много бръчки личат по лицето ми.

Ще си тръгнеш така и така...

По-добре да не будиш сърцето ми.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??