Стара
С овехтели без вятър криле,
като прилеп, увиснал във нищото,
пуша пак самота в наргиле
и изпивам до грам стогодишното.
Аз съм стара за мъж като теб,
всички други отдавна избягаха.
Любовта ми е долен вертеп,
че мечтите със кой ли не лягаха...
Пожълтели са дните без дом -
аз не помня и колко са минали.
Някой влезе в сърцето със взлом,
оттогава кръвта е застинала.
Твърде млад и красив си за мен,
сива пепел по вените стича се.
Знай, че погледът мъртво-зелен
казва много, но не и "Обичам те!".
Аз съм стара и скучна жена,
много бръчки личат по лицето ми.
Ще си тръгнеш така и така...
По-добре да не будиш сърцето ми.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
