Jan 7, 2008, 9:30 PM

Стара любов (Кръстопът)

  Poetry » Love
1K 0 2

Събрах студа на всички дни,
тогава, когато отново те видях.
Спомените бързо връхлетяха моя свят.
И разтреперана не пожелах да чуя твоя глас.

 

Искаше ми се да избягам,
защото
някога отдавна ти ми взе душата
и стопли се така, а аз без да искам отплата.

 

Грешките ти май отдавна забравила съм
и прошка не искам да търсиш.
Аз го видях в очите ти
и гласът ти бавно потрепваше.

 

Сега се разделяме
както някога преди.
Краят на нашата среща
отново намираме на кръстопът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...