Събрах студа на всички дни,
тогава, когато отново те видях.
Спомените бързо връхлетяха моя свят.
И разтреперана не пожелах да чуя твоя глас.
Искаше ми се да избягам,
защото
някога отдавна ти ми взе душата
и стопли се така, а аз без да искам отплата.
Грешките ти май отдавна забравила съм
и прошка не искам да търсиш.
Аз го видях в очите ти
и гласът ти бавно потрепваше.
Сега се разделяме
както някога преди.
Краят на нашата среща
отново намираме на кръстопът.
© Кристина Славова Всички права запазени