Стара песен
Стара песен
Твоя невеста да бъда – не щеш ли,
разбойнико Еньо? Кръстен неверник,
чедо юдиво на трънак и пустини!
Милост! Очите си дай ги –
връз мене дигни тия тежки ресници
- главни прегорели.
Помилуй мя!
Роса от очите ми
в твоите черни бунари
- гробници змийски
и на хали котило –
преливай.
Ръцете ти де са?
Тия ли копиеметни
- кално-ръждиви –
петножия – боже! -
дето земята са ровили и с псета дружили.
Еньо, вземи ме!
От раните твои пепел и кръв, кал и сълза
с мляко на кротка сърна ще замеся.
Рано утром ще се окъпем в бяла роса
и пред бога ще се явим: мъж и невеста.
© Златина Георгиева All rights reserved.
