theironlady (Златина Георгиева)
216 228
Jan 13, 2012, 1:22 PM

Стара песен 

  Poetry » Other
499 0 4

Стара песен

Твоя невеста да бъда – не щеш ли,
разбойнико Еньо? Кръстен неверник,
чедо юдиво на трънак и пустини!
Милост! Очите си дай ги –
връз мене дигни тия тежки ресници
-    главни прегорели.
                                Помилуй мя!
Роса от очите ми
в твоите черни бунари
- гробници змийски
и на хали котило –
преливай.
Ръцете ти де са?
Тия ли копиеметни
-    кално-ръждиви –
петножия – боже! -  
дето земята са ровили и с псета дружили.
Еньо, вземи ме!

От раните твои пепел и кръв, кал и сълза
с мляко на кротка сърна ще замеся.
Рано утром ще се окъпем в бяла роса
и пред бога ще се явим: мъж и невеста.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??