ZAPP (Запрян Колев) ZAPP (Запрян Колев)
140
Jan 31, 2012, 4:51 PM

Стара снимка

  Poetry » Other
900 0 13

                              Стара     снимка


               От снимката стара, покрита със прах,
               ме гледат две топли, скъпи очи...
               ставам отново малък и плах,
               чувствам времето как ми горчи.
 
               Отлетяха  безвъзвратно години...
               бях русоляво любопитно хлапе,
               с моя дядо, сред   зелени  градини,                     
               родени от напукани черни ръце.
                 
               Всичко беше вълнуващо просто...
               август...  луната и звездният плащ,
               не знаех тогава, че ние сме гости,
               чувствах...  светът  е завинаги наш.
               
              Суровият жребий на твойта съдба,  
              по детски улисан, аз не узнах,
              мъжките думи без нотки тъга,
              минало скриха зад закачки и смях.

              Добрината остави дълбоки следи...
              познах и зъба  на човешката злоба.
              За мен е загадка... Нима ги роди
              една и съща - човешка утроба?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0