Стара снимка
Стара снимка
От снимката стара, покрита със прах,
ме гледат две топли, скъпи очи...
ставам отново малък и плах,
чувствам времето как ми горчи.
Отлетяха безвъзвратно години...
бях русоляво любопитно хлапе,
с моя дядо, сред зелени градини,
родени от напукани черни ръце.
Всичко беше вълнуващо просто...
август... луната и звездният плащ,
не знаех тогава, че ние сме гости,
чувствах... светът е завинаги наш.
Суровият жребий на твойта съдба,
по детски улисан, аз не узнах,
мъжките думи без нотки тъга,
минало скриха зад закачки и смях.
Добрината остави дълбоки следи...
познах и зъба на човешката злоба.
За мен е загадка... Нима ги роди
една и съща - човешка утроба?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
