ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
31.01.2012 г., 16:51 ч.

Стара снимка 

  Поезия » Друга
709 0 13

                              Стара     снимка


               От снимката стара, покрита със прах,
               ме гледат две топли, скъпи очи...
               ставам отново малък и плах,
               чувствам времето как ми горчи.
 
               Отлетяха  безвъзвратно години...
               бях русоляво любопитно хлапе,
               с моя дядо, сред   зелени  градини,                     
               родени от напукани черни ръце.
                 
               Всичко беше вълнуващо просто...
               август...  луната и звездният плащ,
               не знаех тогава, че ние сме гости,
               чувствах...  светът  е завинаги наш.
               
              Суровият жребий на твойта съдба,  
              по детски улисан, аз не узнах,
              мъжките думи без нотки тъга,
              минало скриха зад закачки и смях.

              Добрината остави дълбоки следи...
              познах и зъба  на човешката злоба.
              За мен е загадка... Нима ги роди
              една и съща - човешка утроба?

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??