Старата черква
Старата черква
Днес рядко идват тука хора,
само на празника сещат те.
Старият монах прекръства се с тъга,
защо загубиха хората себе си, вярата,
те рядко се сещат за Господ Бог, за Отца.
Само старата камбана ги подсеща
със звъна си тя изпраща и посреща.
Тя е на старата черква сякаш душата,
сякаш блести а е от бронз излята.
Ще дойде светъл празник на господа,
ще се завърнат младите отново при рода.
Старата черква и монахът ще ги посрещнат
с радост и усмивки ще греят на техните лица.
© Валентин Миленов All rights reserved.
