На края на града във старите квартали
се издига кръчма красива.
Цялата в рози и бръшлян обгърната.
Вътре винаги е весело песни, музика и хорски смях.
Старата кръчма винаги е тук.
Тя приветства бедни и богати, млади и стари.
Руйно вино все ще се лее, красива тъмнокоса кръчмарка ще го налее, с усмивка ще го донесе и при теб ще приседне.
Ще ти запее с глас красив.
Старата кръчма кани и теб ела, весели се ти до зори.
© Мария Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
