Помниш ли, мили, старата лозница,
приютила ни във пролетен ден.
Душата ми, на любовта пленница,
призна ти обичта, стаена в мен.
Ти ме помилва със поглед гальовен,
докосна ме нежно със топла длан
и във образа ти, мил и чаровен,
изгря зората на любовен плам.
Пак сме двама под старата лозница,
преплели сме пак ръка във ръка,
но и тя е вече с оредели листи,
а ние със снежинки бели на чела...
© Мадлен All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
