Aug 5, 2008, 6:40 PM

Старата любов

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Всичко започна още, когато
бяхме деца,
любовта ни бе като
невинна сладка игра.
Но дойде денят,
в който се разделихме,
по своите пътища
да продължим решихме.
Минаха шест години
и погледите ни се срещнаха,
нашите чувства
отново се открехнаха.
Колко много сме се променили
и нови светове сме открили.
И сега вричаме се в любовта си,
както в миналите дни,
но по-големи и по-разумни отпреди.
Това не е само съвпадение,
а нещо повече от глупаво увлечение.
А дали е както казват хората:
"Старата любов ражда не хваща?"
Знаете ли? - Не ми пука!
Важното е, че съм с него
и не искам никой, НИКОЙ ДРУГ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...