5.08.2008 г., 18:40

Старата любов

1.3K 0 2
Всичко започна още, когато
бяхме деца,
любовта ни бе като
невинна сладка игра.
Но дойде денят,
в който се разделихме,
по своите пътища
да продължим решихме.
Минаха шест години
и погледите ни се срещнаха,
нашите чувства
отново се открехнаха.
Колко много сме се променили
и нови светове сме открили.
И сега вричаме се в любовта си,
както в миналите дни,
но по-големи и по-разумни отпреди.
Това не е само съвпадение,
а нещо повече от глупаво увлечение.
А дали е както казват хората:
"Старата любов ражда не хваща?"
Знаете ли? - Не ми пука!
Важното е, че съм с него
и не искам никой, НИКОЙ ДРУГ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...