Oct 14, 2008, 5:52 PM

Старата вълшебница

  Poetry » Other
862 0 4

В гората, на другия край на света,
живее вълшебница стара.
Посреща с усмивка добра утринта,
замръква с коктейл и китара.

И времето сякаш не стига до там -
животът край нея минава.
Лицето и грее от вътрешен плам,
сърцето и младо остава.

На двора и има столетно дърво
и извор вълшебен извира.
Дървото говори и пее само,
а в извора мъдрост се сбира.

Щом някой е сам или тъжен, за миг
при него отива с надежда.
Над влюбени пръска искрящи звезди,
изгубени – в пътя повежда.

В дома и не можеш случайно да спреш -
оттам никой път не минава!
Любов и утеха, мечти и копнеж -
тя знае кому да дарява!

Вълшебнице,тайно над нас застани
по начин, до днес неизвестен.
И нека през бъдните нощи и дни
да минем с усмивка и песен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...