Oct 14, 2008, 5:52 PM

Старата вълшебница

  Poetry » Other
870 0 4

В гората, на другия край на света,
живее вълшебница стара.
Посреща с усмивка добра утринта,
замръква с коктейл и китара.

И времето сякаш не стига до там -
животът край нея минава.
Лицето и грее от вътрешен плам,
сърцето и младо остава.

На двора и има столетно дърво
и извор вълшебен извира.
Дървото говори и пее само,
а в извора мъдрост се сбира.

Щом някой е сам или тъжен, за миг
при него отива с надежда.
Над влюбени пръска искрящи звезди,
изгубени – в пътя повежда.

В дома и не можеш случайно да спреш -
оттам никой път не минава!
Любов и утеха, мечти и копнеж -
тя знае кому да дарява!

Вълшебнице,тайно над нас застани
по начин, до днес неизвестен.
И нека през бъдните нощи и дни
да минем с усмивка и песен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...