14.10.2008 г., 17:52

Старата вълшебница

868 0 4

В гората, на другия край на света,
живее вълшебница стара.
Посреща с усмивка добра утринта,
замръква с коктейл и китара.

И времето сякаш не стига до там -
животът край нея минава.
Лицето и грее от вътрешен плам,
сърцето и младо остава.

На двора и има столетно дърво
и извор вълшебен извира.
Дървото говори и пее само,
а в извора мъдрост се сбира.

Щом някой е сам или тъжен, за миг
при него отива с надежда.
Над влюбени пръска искрящи звезди,
изгубени – в пътя повежда.

В дома и не можеш случайно да спреш -
оттам никой път не минава!
Любов и утеха, мечти и копнеж -
тя знае кому да дарява!

Вълшебнице,тайно над нас застани
по начин, до днес неизвестен.
И нека през бъдните нощи и дни
да минем с усмивка и песен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...