Стари приятели
Помниш ли, стари приятелю,
когато бяхме деца,
как след вятъра тичахме
да събираме есенни листа?
Помниш ли, стари приятелю,
когато бяхме деца,
как погледи трепетно взирахме
да видим падаща звезда?
Помниш ли, стари приятелю,
когато бяхме деца,
че си обещахме
да не забравяме тези времена?
Помниш ли, стари приятелю,
когато бяхме деца
как заедно ходехме на училище
хванати ръка за ръка?
Помниш ли, стари приятелю,
когато бяхме деца,
че се заклехме да бъдем
приятели за вечни времена?
А сега, стари приятелю,
след толкова лета,
отново е есен,
а вятърът сам гони обрулените листа.
Но знаеш ли, стари приятелю,
че когато бяхме деца,
преди години, аз видях падаща звезда?
Нарекох я с твоето име и тя ми сбъдна мечта.
Мечтата ми, стари приятелю,
се превърна в съдба,
съдба, стари приятелю,
която ни свързва за вечни времена.
Помниш ли, стари приятелю, когато бяхме деца?
© Ирена Петрова All rights reserved.
