Старо щастие

Jan 6, 2021, 11:40 PM

Poetry

399 3 6

Отдавна спрях да питам ти къде заспиваш

и тишината спря сърцето да разделя.

На чаша вино спомени прелиствам,

преда на старо щастие последната къделя.

И утре пак, когато стане тъговито,

с вретеното повторно липсите си ще усуча.

А нощем скрита в непотребното си тяло

ще вия заедно със уличното куче.

На сламеника рядко ще си лягам,

дори да носи летните блажени звуци.

Щурецът се е скрил, за да поплаче

понеже лъкът на цигулката се счупи.

Не питам нищо и защо да зная -

по-лесно мъката да ме затрие?

Преда си в тъмното и си повтарям,

че волът кал връз себе си все рие.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mislitel (Георги Каменов)

2021-01-07T16:27:06+02:00

Силно и мъдро.
Поздравявам те.
Hathor (Геновева Симеонова)

2021-01-07T09:44:36+02:00

Благодаря за коментарите на всички!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-01-07T09:24:08+02:00

Аплодирам те! Добре че успяваме да излеем чувствата си в стихове, "когато стане тъговито"!💕И че са издържливи гърбините ни!😃
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-01-07T08:34:12+02:00

Разкош!
И питам как гърбината издържа,
на тази кал. Дали отваря рани?
Дори в палати царски да го вържеш,
не чакай волът на Пегас да стане...
ДИС (Деа)

2021-01-07T08:22:57+02:00

Красиво! Много!
Довереница (Дочка Василева)

2021-01-07T03:01:21+02:00

"На чаша вино спомени прелиствам,

преда на старо щастие последната къделя"

Изпредената риза за осъдения...
(навярно от коприва и е преждата)
Така Елиза някога на тъмно
с коприва е превързвала надеждата...

Благодаря за вдъхновяващата поезия!