Старото огледало
Старото огледало
Старо, много старо огледало
зад един забравен параван,
колко време тамо е стояло
аз не мога даже и да знам,
но случайно просто го намерих
в ъгъла на тъмния таван.
Щом го зърнах, в миг се разтреперих:
образ чужд ме гледаше от там!
Мъж красив със сенки под очите,
черни, празни, дяволски очи!
Рана аленееше в гърдите,
дръжката на нож от там стърчи!
Аз стоях изплашен и изтръпнал,
бях от този ужас прикован!
Не посмях дори едва да гъкна,
просто бях на място прикован!
Образът към мен ръка протегна
и посочи с пръсти стар портрет.
След това със другата посегна
и извади малък пистолет.
Слушай, момко, ти ще ми помогнеш,
проговори с дрезгав глас мъжът.
Със молби едва ли ще ме трогнеш?
Моя ще е твойта млада плът!
Само да поискам, ще я имам,
но за мен от полза ще си жив!
Бях богат, заможен. Имах име,
с моята съпруга бях щастлив!
Но в една прекрасна лятна вечер
бях играл на карти в нощен бар.
Тръгнах си, че късно беше вече.
С мен си тръгна и един другар.
Тъкмо вкъщи бяхме наближили
група хора скочи върху нас.
В храсталаците се бяха скрили
и ни чакаха във този час.
А другарят, верният приятел
нож в гърдите силно ми заби!
Проехтя гласът му в тъмнината:
е, приятелю, сега умри!
Аз умрях, а той заграби всичко,
моя дом и моята жена!
Беше долно, грозно и цинично.
Удар с нож, и всичко ми обра!
Та от теб ще искам да намериш
неговия внук във този град!
Доведи го тук да потрепери
за живота си прекрасен, млад!
Тук, пред сребърното огледало
аз ще му разкажа за това
как другарят, неговият дядо
всичко скъпо ми отне в нощта!
Всичко свърши! Образът потъна
в мрака на големия таван.
Само огледалото остана
зад един забравен параван!
© Георги Иванов All rights reserved.
