Aug 13, 2014, 8:55 PM

Стена 

  Poetry » Phylosophy
463 0 0

В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина
уталожена с години, не виждала светлина.
Чудя се дали тук и преди е била.
От какво ме дели, дали от света?
Дали от болката, а може би от любовта?

© Стефани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??