Jul 29, 2012, 3:40 PM

Стига!!

  Poetry » Love
1.5K 0 28

Разкъса всичко здраво! Като с нож

разряза го на две неравни части,

за миг от ангел, стана демон лош,

превърна утрото ни в късно пладне.

 

И пак закле се, че обичаш лудо

очите ми, косите посребрели,

че всичко можело да бъде друго...

Последен шанс се искало от мене!

 

Да попреглътна грапавия залък

със чаша алкохол и две цигарки.

Животът болка бил (така ми каза) -

понякога ще пуша и угарки!

 

О, не, мерси, отивай си навреме,

от философи бъкано е, няма полза!

Не искам болки, драми, нито жертви!

До днес обичах те! От утре - стига толкоз!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Смелостта да бъдеш себе си!
  • Много смело, браво!!
  • Е,Рая,много се радвам на оценката ти! Но аз не се вземам насеризно,тука има много добри поети,от които аз също се уча! Но всеки трябва да си има стил,права си ! Мерси
  • Поразгледах отново някои от стиховете ти,но този така ми бръкна в болното място ...Наистина ти не си най-метафоричната поетеса ,но пък метафорите ти са толкова оригинални,че само една ми стига ,за да кажа пак:Браво! Уча се от теб!
  • Благодаря ви!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...