Стига да можех
Очите ми дълбаят бездната,
сърцето ми тежащо отброява всеки стон,
душата ми, ограбена е бедната,
плачеща, присвита до поклон.
Светът изменил се е жестоко,
Бог са вече мръсните пари,
издигнати на пиедестал високо,
за тях се водят до кръв битки и войни.
Продажна плът и наслади безгранични,
сърца и образи двулични,
човешка сган, преследваща за власт,
наркотичен ураган помита във захлас.
Промени към добро не виждам,
а как исках да помогна,
души невинни да възраждам,
стига да можех аз да смогна.
Но времето ни вече е различно
и силата отчайващо е слаба,
лицето ни остава си безлично,
а духът ни – слаба баба.
© Елeна All rights reserved.
