Nov 2, 2016, 12:21 PM

Стига правилници

  Poetry
531 0 2

Не ми пишете правилата
и аз съм като вас – човек.
И аз разчитам на заплата
за много хляб и малко шпек.

 

С вода, аз жаждата лекувам.
Храната ползвам за заряд.
Кошмари, спя ли, ги сънувам.
Не е различен моят свят.

 

И в тоалетна често влизам.
Заплача ли, сълзи текат.
Какво, че имам пет книги,
ръцете щом от труд болят?

 

Не ми пишете правилата,
защото те, важат за вас,
а в мрежа, рибата се мята.
Щом имаш профил, си с анфас.

 

В капан се хващат капанджии.
Хитрецът, хитрост го мори.
От правила, аз вече вия
и да живея ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...