Nov 2, 2016, 12:21 PM

Стига правилници

  Poetry
527 0 2

Не ми пишете правилата
и аз съм като вас – човек.
И аз разчитам на заплата
за много хляб и малко шпек.

 

С вода, аз жаждата лекувам.
Храната ползвам за заряд.
Кошмари, спя ли, ги сънувам.
Не е различен моят свят.

 

И в тоалетна често влизам.
Заплача ли, сълзи текат.
Какво, че имам пет книги,
ръцете щом от труд болят?

 

Не ми пишете правилата,
защото те, важат за вас,
а в мрежа, рибата се мята.
Щом имаш профил, си с анфас.

 

В капан се хващат капанджии.
Хитрецът, хитрост го мори.
От правила, аз вече вия
и да живея ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...