Ти ли бе, или сънят отново ме надви?

По ума ми омайна дума отново върви

и като звън напомня кой си ти,

какво беше и какво предстои.

Грабваш ме от реалността,

внасяш ме във вечността.

Във вихрен танц въртим се,

заедно в едно, понасяме се.

Пред нас картини се менят,

а по нас следи не оставят.

Минало, бъдеще, къде сме?

Там, където искаме, сме!

Още една твоя усмивка,

още една твоя целувка,

или пък една прегръдка

и светът е в твоята ръка.