Стих написан от една любов ( mislitel/Данида)
Усещаш ли дъхът ми как рисува
по тялото ти лабиринти от желание?
И как на будно погледът ми те сънува
извън законите на всяко разстояние...
Усещаш ли как влюбено изпивам
от кожата ти ароматите на страст?
И как копнея те, как искам да те имам,
как губя себе си... във тебе аз...
Разбираш ли сега - не стих създавам,
а теб извайвам в своите сетива!
В очите ти полека се стопявам
и там се раждам в този миг... сега...
Георги Каменов
Любовната градина се вживи,
когато аз в краката ти се свлякох
и молех те: Безумно ме люби,
дорде в мъха зелен не никне папрат!
Фиданките разпериха с възторг
в пауново ветрило цветни клони...
Под сенките им в приказния двор -
синчец, иглики пръскаха неони.
Извиваха се крехки по стъбло
пробудените лозови къдрички...
Нима се сляхме с тях - едно в едно,
та никнеха в душите ни тревички!
Нима се раждахме един във друг,
потъваше в гърдите ми безсилен...
поемахме си в Истината дъх,
а в Истината никой не умира!
Дани
© Георги Каменов All rights reserved.
