Стих за лек
Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва
по врабешки, чирика днес
и в мократа градинска почва,
изравя слънце палав пес.
То литва към небето синьо,
на топка песът би играл.
Подписва с лапи дето мине,
за лятото, че му е жал.
Поглеждаш – шарени кълбета,
из под листата, сто белѝ.
А мама котарана шета
и ги събира... Надали.
Човеците не те разбраха,
ти тях. Лъжите, завистта.
Асма си имаш, дом и стряха,
на безсловесни любовта.
И може би това е всичко,
което трябва на човек.
Луната, пукната паричка,
ще ти откупи стих. За лек.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
