Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
24.10.2021 г., 19:06 ч.  

Стих за лек 

  Поезия » Философска
227 3 10

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.

 

Денят ти с мокър нос започва
по врабешки, чирика днес
и в мократа градинска почва,
изравя слънце палав пес.

 

То литва към небето синьо,
на топка песът би играл.
Подписва с лапи дето мине,
за лятото, че му е жал.

 

Поглеждаш – шарени кълбета,
из под листата, сто белѝ.
А мама котарана шета
и ги събира... Надали.

 

Човеците не те разбраха,
ти тях. Лъжите, завистта.
Асма си имаш, дом и стряха,
на безсловесни любовта.

 

И може би това е всичко,
което трябва на човек.
Луната, пукната паричка,
ще ти откупи стих. За лек.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??