Стихии
Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен,
а после – отлив с падащи звезди.
Веднъж съм ураганът разрушаващ,
друг път съм нежността на морски бриз.
През пръстите се сее златен пясък,
напомнящ на комета в лунна нощ.
В косѝте вплела бисери лъчисти,
така, без повод, просто за разкош.
Такава съм, тих пристан на стихии,
те вътре в мен си правят матине,
забъркват биле за добри магии,
без да ме питат… искам или не.
Понякога съм странна, непокорна,
творение на морския прибой,
но винаги съм истинска и пряма…
Ще срещне ли стихията покой?!
© Златка Чардакова All rights reserved.
