Стихия...
Небето се порути-
все от чакане.
С надежда,
че по утрото
ще те открие.
Притиснат миг,
отчаяно опитва
да те сграбчи.
И понесé те
във безкрайната
стихия...
© Нели All rights reserved.
Небето се порути-
все от чакане.
С надежда,
че по утрото
ще те открие.
Притиснат миг,
отчаяно опитва
да те сграбчи.
И понесé те
във безкрайната
стихия...
© Нели All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...