Стихия...

Poetry » Other

735 0 3

Небето се порути-

все от чакане.

С надежда,

че по утрото

ще те открие.

Притиснат миг,

отчаяно опитва

да те сграбчи.

И понесé те

във безкрайната

стихия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

longin (Любомир Деничин)

Носи ни Нели...Поздрав!!!

2010-06-16T13:43:40+03:00
Eia (Росица Танчева)

"...надежда, че по утрото ще те открие."
Усетих...
Поздрави, Нели!

2010-06-16T07:29:47+03:00
plami-6 (Плами)

Поздрав, Нели!!!

2010-06-16T06:13:25+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9