Стихия...

Poetry » Other

743 0 3

Небето се порути-

все от чакане.

С надежда,

че по утрото

ще те открие.

Притиснат миг,

отчаяно опитва

да те сграбчи.

И понесé те

във безкрайната

стихия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

longin (Любомир Деничин)

Носи ни Нели...Поздрав!!!

2010-06-16T13:43:40+03:00
Eia (Росица Танчева)

"...надежда, че по утрото ще те открие."
Усетих...
Поздрави, Нели!

2010-06-16T07:29:47+03:00
plami-6 (Плами)

Поздрав, Нели!!!

2010-06-16T06:13:25+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0