Ти можеш ли на Слънцето да кажеш
да грее днес за час или за два.
Или Луната да накараш
да свети даже през деня.
А можеш ли на Вятъра да заповядаш
да спре да духа, да не вей.
Или пък славей да заставиш
да млъкне днес, а утре да запей.
И мен недей ме кара днес да те обичам,
а после чак след седмица, след две,
защото за любовната стихия,
за нея няма дни и часове!
© Детелина Стефанова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!