Стихосъници
Само едва полунощ е.
Да си запиша мислите
имам много време още.
Да не ме горят отвътре
или пък да не отлетят.
Ако можех да разтегна
числата на часовника,
за да е безкраен денят.
Пък после да си легна,
омекотена и гладка.
От съмнения защитена
с нощната ефирност,
изсмукала страстите.
И лампата да потрепва
от смутени размисли.
Но моите вече ще са
изписани на листите.
И като птица ще се рея
на сънищата из храстите.
Безтелесна и разсеяна,
разсъблечена на части
до първична същност.
И луната ще ме люлее
високо до невъзможност.
А звездите ще ме рисуват
на лунния си триножник.
Като феята на Морфей.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова All rights reserved.
