Стихове из маранята
СТИХОВЕ ОТ МАРАНЯТА
Такава непосилна жар
разсипа из полята юли.
Крещях, че любовта е дар.
Но някой този призив чу ли?
С криле, опърлени от зной,
не се достигат висините.
Жадувам нощния покой –
когато всички вие спите.
Градчето щом потъне в хлад,
накрая аз ще съм смирена.
Живея сякаш на парад –
и може би в погрешно време.
Зад всеки поздрав дебне злост
и няма вече нищо свидно.
Поканих те да си ми гост,
ти идваш – съдникът перфиден.
Така, че няма да боли
сама да съм по тъмни доби.
Копнееш утрото, нали?
Но твърде душно е за обич.
© Валентина Йотова All rights reserved.
