Докос до твойта кож
ме прави мног благ.
Косите ти разрош,
ще бъда много драг.
Ще пия с дъх и плам
от твоя звездоглед.
И стих ще ти създам,
защото съм поет.
Но с думи пó така...
понеже имам стил.
Аз мога и така
да бъда много мил.
Ще мъркам като лъв,
когато се усмих.
Ще кипне мойто кръв,
че тука те открих.
Ще бъде луда нощ.
Ще бъда демон зъл.
Косите ти разрош...
За к'во ли бях дошъл?
© Димитър Никифоров All rights reserved.