May 26, 2007, 6:38 AM

Сто самохвални стени

  Poetry
1.1K 0 6
Съмва се. Снощи съборих
сто самохвални стени.
Съмва се. Спи, Сънотворецо!
Спи и сънувай съдби.

Спиш. Самосънна скулптура,
свята от сиво и страх.
Спиш. Самота саламурена,
сграбчва съня, сякаш смях.

Свещеноизгревно! Скоро
само смъртта ще смъди.
Скитнико, снощи съборих
сто самоцелни стени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...