Sep 17, 2011, 11:25 PM

Сто уморени коне

842 0 16
"Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Регина

Не ме обичаш вече, живот.
А прескачах за тебе огради.
Но било, каквото било -
свикнах на студ и на клади.

Свикнах с отровния плод.

Със сърцето си, сбито на буца.
Ти недей се обижда, живот,
но отдавна нещо ми куцаш.

Като сто уморени коне

по ръба на света ми се влачиш.
Твоя воля, добре! Поне
не пресъхнах и още те плача.

Но ми се ще ей така - да крещя...

Да ме чуе и дяволът в ада.
Не боли, че изгарям в пещта.

Бързо слагай усмивката, слагай я!

17.08.2011*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви! На всички
  • Поздравления за тази творба, Юлия!
  • Повярвяй ми, мила, впрегнала си го ...
    Сложих я .

  • Илкоо, неделята се измъква по терлици, а понеделник отсега ме е хванал за гушата Та и аз за това съм тук - да се насладя на глътка поезия - на вашата поезия
    А сега към Краси Дяков - честно, не знам какво да отговоря Драго ми е, че текстовте ми допадат на някои хора. И аз ще ти кажа - четох някъде за известен турски поет, дошъл в България на гости. Как се казваше, убий ме - не помня Та него цитирам НЕдословно в момента: "Дори само един човек да ме чете и разбира, ми е достатъчно" Нещо в този дух, може би не трябваше да го слагам в кавички, но посланието е ясно. Много съм благодарна на хората, които намират по нещо за себе си в моите стихчета. Вечер да ви е и на двамата - Илко и Краси!
  • Юлия,
    вчера ми звъннаха и ми рекоха: Прочети юлианка да се надишаш на Поезия и да си починеш... Послушах съвета, защото ми го даде човек, когото ценя.
    Не зная как да коментирам, зашеметен съм.
    Ще ти разкажа факт:
    Преди години бях в картинната галерия на Лом.Видях една картина, която представляваше надупчен от куршуми дъбов лист, залепен върху бяло платно. Беше кръстена"Войната в Югославия".
    Ей, така се чувствам, Юлия, като този дъбов лист...
    Благодаря ти!!!
    Зем.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...