Сто уморени коне
"Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Регина
Не ме обичаш вече, живот.
А прескачах за тебе огради.
Но било, каквото било -
свикнах на студ и на клади.
Свикнах с отровния плод.
Със сърцето си, сбито на буца.
Ти недей се обижда, живот,
но отдавна нещо ми куцаш.
Като сто уморени коне
по ръба на света ми се влачиш.
Твоя воля, добре! Поне
не пресъхнах и още те плача.
Но ми се ще ей така - да крещя...
Да ме чуе и дяволът в ада.
Не боли, че изгарям в пещта.
Бързо слагай усмивката, слагай я!
17.08.2011*
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Регина
Не ме обичаш вече, живот.
А прескачах за тебе огради.
Но било, каквото било -
свикнах на студ и на клади.
Свикнах с отровния плод.
Със сърцето си, сбито на буца.
Ти недей се обижда, живот,
но отдавна нещо ми куцаш.
Като сто уморени коне
по ръба на света ми се влачиш.
Твоя воля, добре! Поне
не пресъхнах и още те плача.
Но ми се ще ей така - да крещя...
Да ме чуе и дяволът в ада.
Не боли, че изгарям в пещта.
Бързо слагай усмивката, слагай я!
17.08.2011*
© Юлия All rights reserved.
...
Та него цитирам НЕдословно в момента: "Дори само един човек да ме чете и разбира, ми е достатъчно" Нещо в този дух, може би не трябваше да го слагам в кавички, но посланието е ясно. Много съм благодарна на хората, които намират по нещо за себе си в моите стихчета. Вечер да ви е и на двамата - Илко и Краси!
