Опитвам близо да застана
съвсем до тротоара грапав.
На паяжина в дъждобрана,
стои си слънцето на капки.
Попило синьо от росата
в плоха от есенно сопрано,
с бодилче вдигнало косата,
стои и свири на пиано.
А паякът с къде́лка ноти,
изприда зимна партитура.
Дъждецът спря да се кикоти.
Подслушва ме, но аз кротувам.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
. Благодаря ви от сърце!