Опитвам близо да застана
съвсем до тротоара грапав.
На паяжина в дъждобрана,
стои си слънцето на капки.
Попило синьо от росата
в плоха от есенно сопрано,
с бодилче вдигнало косата,
стои и свири на пиано.
А паякът с къде́лка ноти,
изприда зимна партитура.
Дъждецът спря да се кикоти.
Подслушва ме, но аз кротувам.