Jan 25, 2005, 10:08 AM

Стоманено сърце

  Poetry
1.1K 0 0

Стоманено сърце

 

Пророци, легенди, божества...

Разказват за някакви неща -

за магия и крила на душата,

за приказка между съцата,

за изпепеляваща любов,

за безкрайно нежен зов...

А крилата са строшени сега,

стоманено е сърцето в нощта...

Отживелица е вече приказката.

Няма го оазиса в пустинята.

 

Искам и в мен стомана да тупти...

Противоотрова срещу всичките лъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...