Feb 29, 2008, 11:31 PM

Stop

  Poetry » Other
805 0 4

Смътно ми проблясва

пост-тишината на

твоето поредно "Искам".

Колкото и да пулсира

вената на челото ми,

няма да не въздишам

пелтечещи молитви.

Природосъобразни са ни

всичките нощи любов

Но пак не смея да изпълня

дробовете си, за да извикам:

"Време е за Стоп!"

И да ме обвиниш с

поредното "не ме обичаш..."

Как да не мразя

осмоъгълниците, от които

ме караш да отвръщам очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....