Dec 23, 2009, 12:25 PM

Страдаща душа!

  Poetry » Other
708 0 0

Ако ти е възможно, съвземи ме,

защото от това се нуждая сега,

защото ме е овладяла паника в нощта,

а не знам как да се събудя.

 

Болничка съм, а не знам даже от какво,

всички казват, че ми няма нищо,

но аз самотна съм и това

чувство ме  е овладяло...

 

А как да се превърна в по-добра

и всички да ме наричат

здравата принцеска,

ако можеш, съвземи ме...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...