2                  СТРАХ

Страхувам се от този свят,

на Старостта!

От дебнищите кучета във него...

И от онази

безпощадна  самота,

която е и алфа, и омега!

Страхувам се от този свят

Несъвършен,

във който съм принуден да живея.

От грубостите му

до смърт съм уморен!

Но въпреки туй

искам да живея!

Страхувам се от

страшната му Суета.

От неговите  укори.

И мъка!

От  безразличието,

ледено в света,

дори учудено,

когато цъка!

Какво от туй,

че този свят се вика Мой,

че аз съм го изграждал в

Младостта си...

Че хората край мен

ме правеха  герой...

И дните ми 

тогава бяха къси!

Преминах  аз 

през този свят Несъвършен.

И стигнах  Свят, със повече кусури!

Със страх  очаквам

пак да бъда наскърбен!...

И да ме брулят

неговите бури!