Empty (Мартин)
7 11
Jan 15, 2011, 8:22 PM

Страх 

  Poetry » Love
1072 0 2

Тя седеше до мене,

слънчев лъч я огря

и попита (приятелски)

имам ли някоя в свойта мечта.

Казах: - Мечтая...

Но от страх премълчах,

че точно за тая,

която седеше до мене,

                            мечтах.

 

 

 

© Мартин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мигът, в който сърцето ти прескача, кръвта нахлува в главата ти и си сигурен, че ще се...осмелиш. Но после отминава...
    Много ми хареса!!!
  • !!!
Random works
: ??:??