Страх

Poetry » Love

1.4K 0 2

Тя седеше до мене,

слънчев лъч я огря

и попита (приятелски)

имам ли някоя в свойта мечта.

Казах: - Мечтая...

Но от страх премълчах,

че точно за тая,

която седеше до мене,

мечтах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

poem_lady (Фери)

Мигът, в който сърцето ти прескача, кръвта нахлува в главата ти и си сигурен, че ще се...осмелиш. Но после отминава...
Много ми хареса!!!

2011-01-16T19:48:04+02:00
esfir (Есфир Асфар)

!!!

2011-01-16T10:45:09+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0