Страх
Страх
Горчи следобедът – кафе без захар,
а вечерите идват с рани от изгаряне.
Дали е самовлюбен пакостливец лятото,
или се озовахме до решетката на ада...
Тук птиците са нарисувани, безкрили,
на поста си картонени стоят дърветата.
Лепи стрелки от ужас и страда от дименция
часовникът, изрязан вместо пълнолуние.
Мълчанието като бент подпира думите
и всяка вещ от стаята е призрак с тайни.
Преуморихме се от взиране. А вън
издигат кръстове огньовете на август.
Окачвам стаята във рамка, стърча безпомощно
и само знам, че с клечка лудост може да се свърши...
Дими от грях и храма... Молебен да отслужа на аязмо...
Дъждът се шляе над Гуаделупе и бушува с Айзък...
© Златина Георгиева All rights reserved.
